Стенописите на Джото в базиликата в Асизи и ликът на дявола във фреска, останал незабелязан 700 години

Папската базилика Св. Франциск от Асизи,Италия е една от най-важните църкви в католическия свят. През 1228 г.започва градежът й. Притежава великолепни витражи и средновековни стенописи. Появяват се разногласия по време на строежа и изографисването на сградата, тъй като мнозина смятат, че разкоша на църквата влиза в противоречие с дълбоката духовна вяра и сила на бедността, които проповядва св. Франциск от Асизи.

Векове наред храмът привлича много поклонници. Силно земетресение през 1997 г. в централната част на Италия причинява значителни щети на църквата. Дълго време се работи по отстраняване на повредите и реставрация на фреските. По време на реставрацията експертите забелязват, че един от стенописите носи инициалите GB. Проучванията на историците сочат, че творението би следвало да е дело на Джото ди Бондоне.

Смята се, че няколко стенописа в параклиса на Св. Николай са работа на Джото, в това число и фреска на Мадоната с младенеца и изображения на св. Йоан Кръстител и св. Франциск от Асизи.Този параклис рядко е ползван от монасите, живеещи в базиликата и не е отворен за посетителите.

Експерти разкриват в един от стенописите; тайна, която остава скрита в продължение на седемте века откакто съществува базиликата. А именно, че в една от фреските може да се види „лицето на дявола, смеещ се сред облаците“.Дяволският лик остава незабелязан, защото е относително добре прикрит сред вихрите на облаците в стенописа и на практика наблюдател, разглеждащ фреската отдолу, е невъзможно да я забележи. Откритието е направено от специалиста по средновековна история Киара Фругони, която е и експерт по живота и делата на св. Франциск от Асизи.Символиката на изображението тепърва следва да бъде задълбочено проучена и обяснена.

Широко разпространено е схващането през Средновековието, че такива демони живеят в небето и могат да препятстват въздигането на човешките души  на небесата

Откриването на „кодирания дяволски лик“ е още по-значимо, защото допреди това се смята, че най-ранният пример за стенопис, в който сред облаците е изрисуван скрит образ, се отнася към 1460 година, тоест, почти два века по-късно, отколкото „дявола“ от Папската базилика в Асизи.

Платното от 1460 г. е изображение на св. Себастиан, в което в облак в горния ляв ъгъл на картината, художникът Андреа Мантеня, е скрил конник. Сега, експертите по история на средновековното изкуство вече знаят, че същата техника е използвана за пръв път от Джото.

Рисуването на скрити фигури или символи в картини, не е необичайна практика за Ренесанса; особено често това се наблюдава в творби, интерпретиращи религиозни мотиви. Такива картини най-често имат много символика, която може да бъде разбрана само след внимателно разглеждане и проучване.

Джото ди Бондоне е италиански художник и архитект, един от „бащите“ на италианското Ренесансово изкуство. Изрисува фрески в много църкви и катедрали из Италия. Фреските се рисуват върху неизсъхнала мазилка и така положени докато е още влажна, боите проникват в самата мазилка и стават част от нея.

Джото е известен и с това, че рисува няколко портрета на св. Франциск от Асизи. Но най-известен е с това, че започва да налага голямата промяна в стила на рисуване. За оформянето му като художник главна роля има неговият първи учител Чимабуе, както и Пиетро Кавалини. Повлияват му и идеите на Франциск Асизки за връщането към раннохристиянския идеал.

Средновековната живопис предава образите и предметите много стилизирано.

Обикновено художниците рисуват картините с ярки тонове, а творбите им се получават на практика двуизмерни и без никакво предаване на перспективата.Джото е един от първите, които нарушават тази стилистична тенденция. Докато рисува „от модел“, той се опитва да придаде на предметите и човешките образи в картините си усещането за обем, дълбочина, движение и емоции.

Джото поставя началото и на друга тенденция в света на изкуството – рисуването на скрити послания в картините, пример за които е и „ликът на Сатаната“ от параклиса на св. Николай в базиликата в Асизи.

Шедьовърът на Джото са фреските в Капела Скровени (Капела дел Арена) в Падуа, завършена около 1305 г. Цикълът от фрески изобразява живота на Дева Мария и на Христос и се смята за едно от най-добрите произведения на Проторенесанса.

Цикълът се състои от 36 фрески с изображения на младостта на Христос и Страстите. Тяхното разполагане по стените е строго обмислено, с отчитане на планировката на параклиса и неговото естествено осветление. Джото привлича ученици и помощници и в тази творба. Композиционното майсторство на Джото тук се проявява с преместването на перспективата на нивото на погледа на зрителя, с което художникът достига оптическо сливане.

Други известни негови фрески са тези в капелите на родовете Барди и Перуци в базиликата Санта Кроче. В капела Барди се намират шест известни сцени, посветени на Свети Франциск. В капела Барди са изобразени сцени от живота на Йоан Кръстител и Йоан Евангелист. Джото е автор и на много олтарни образи – „Полагането в гроба“ (галерия Уфици), „Успение Богородично“ и други.