Антично изкуство в България

Създадено от гърците и римляните през епохата на античното робовладелско общество. Хронологическите му граници се определят от VIIIв. пр. н. е. до IV в. на н. е. Възниква в древна Гърция, Мала Азия и Рим, достига висок разцвет и скоро обхваща другите страни на Средиземноморския басейн  и Близкия Изток. В Тракия отрано проникват паметниците на гръцкото изкуство. За това допринасят икономическите, политическите и културните и връзки с гръцките колонии по западния черноморски и беломорски бряг, с Атина и други градове от същинска Гърция и Йония през архаичната и класическа епоха. По нататъшното икономическо и социално развитие на Тракия и включването й в сферата на робовладелския елински свят я свързва с главните тогавашни центрове на Античното изкуство. След създаването на римските провинции Мизия и Тракия тук прониква влиянието на римското изкуство. Местният тракийски елемент претърпява силното въздействие  на  гръцкото и римското изкуство, но запазва в някои области самобитност.

В България са намерени много паметници на Античното изкуство.Особено голяма художествена стойност  има Стелата на Дейнес, син на Анаксандър от Аполония/дн. Созопол/- един от шедьоврите на  йонийското архаично сакрално изкуство от края на VI в. и мраморната Стела на Каликрита, намерена при с. Равда, близо до Несебър. По стил и композиция Стелата на Каликрита е много близка с атическите надгробни плочи от края на V в. пр. н.е. и  особено с плочата на Хегезо от Атина. Забележителен образец на бронзовата пластика от края на IV в.пр.н.е е статуйката на танцуващ сатир от Мезек. Между скулптурните паметници от елинистическата епоха изпъкват две статуи на Дионис и една на Пан от Дионисопол/дн. Балчик/ от края на IIIв.пр.н.е. и мраморната група на Афродита и Адонис от Одесос/дн. Варна/ от I в.пр.н.е.

От епохата на римското владичество в България също се намират много паметници на античната скулптура: мраморната статуя на Ерос от с.Никюп, В. Търново,която е копие от Ерос на Праксител за гр.Парион, Мала Азия.Влиянието на школата на Праксител личи и в редица други паметници: бронзовата статуя на Аполон от Августа Траяна /дн.Стара Загора/, статуята на почиващия сатир от с.Рибен, Плевенско, релефа от Марцианопол/дн. Девня/с изображение на Аполон, в драпериите на колосалната мраморна статуя на богиня/вероятно Деметра/ от Ескус до с. Гиген, Плевенско. Един релеф от Стара Загора, представляващ залавянето на Керинитската сърна от Херакъл, възпроизвежда статуарна група , създадена от Лизип . С високохудожествена стойност се отличават бронзовата глава на Гордиан III, рим.император от Никополис ад Иструм , позлатената бронзова глава на Аполон от София, мраморната глава на младеж от околностите на София, бронзовата глава на мъж от Видин и др.

Ценни произведения на античната пластика представляват надгробните плочи с разнообразни релефни изображения.В надгробните плочи от гръцките колонии и Тракия се чувства влиянието на надгробната пластика на елинистическите провинции с преобладаващо изображение на погребално угощение.

На югозапад в долината на Струма и Места влияе македонската надгробна пластика с портретната скулптура и с изображение на тракийски конник като хероизация на покойника-тракиец.

На север от Балкана най-широко разпространение добива римския тип надгробни плочи с дълги надписи и скромна релефна украса. Портретната пластика, широко използвана в надгробната скулптура дава важни сведения за развитието на портретното изкуство по българските земи. По-рядко срещани произведения на античната скулптура са саркофазите. Те започват да се изработват от II в.пр.н.е. Със своята богата украса  се отличават саркофазите от с. Арчар, Видинско и с. Чавдарци, Ловешко.

Ценни паметници на античната архитектура в България са добре устроените градове от римската епоха: Сердика/дн.София/,Пауталия/дн.Кюстендил/,Филипопол/дн.Пловдив/,Августа Траяна /дн.Стара Загора/, Рациария/дн. С.Арчар/, Ескус /до с.Гиген/,Никополис ад Иструм/дн. с.Никюп, Нове/дн.Свищов/, Абритус/до Разград/,Марцианопол/дн.Девня/, Анхиало/дн.Поморие/ и др. Всички са планирани спрямо рим. градоустройствена система. Укрепени са с яки крепостни стени и са снабдени с водопроводна и канализационна мрежа. При разкопките на Никополис ад Иструм са разкрити градският форум с колонада и статуи, широки улици постлани с големи плочи, под които минават каналите. Близо до форума са разположени големи обществени здания. В др.градове също са открити интересни архит. паметници: църквата Св. Георги, крепостни съоръжения в Сердика, рим. терми в Одесос, гробницата при Анхиало със своеобразен план, анфитеатърът в Марцианопол, големи обществени сгради  в Ескус, голяма перистилна сграда в Абритус, стадионът в Пловдив.

В сравнение с паметниците на архитектурата и скулптурата, паметниците на античната живопис са малобройни. Най-забележителни са стенописите на Казанлъшката гробница от IIIв. пр.н.е. и стенописите на Силистренската гробница от края на IV в.пр.н.е. През рим.епоха широко разпространение добива мозайката за украса на подовете на богатите домове, баните и други обществени постройки. На много места в България са открити мозайки с различни декоративни мотиви, между които се срещат и цели композиции. Особено важна е мозайката от Ескус, представя сцена от комедия на Менандър „Ахейци”, мозайки от рим.вила край Ивайловград, от Сандански, от църквата Св.София. Произведения на античните художествени занаяти са много разпространени в България. При с.Чукарка е намерена статуйка-поставка за бронзово огледало. От некропола на Аполония произхожда богата колекция от гръцка рисувана керамика. В богатите тракийски гробници при Дуванлии са намерени гръцки чернофигурни и червенофигурни вази и сребърни съдове: два киликса и един голям кантарос. Съдовете показват особеностите на атическото изкуство от втората половина на Vв. и са едни от най-хубавите произведения на старогръцката торевтика у нас. От друг стил е позлатената сребърна амфора от Дунавлии. Дръжките й представляват лъвове-грифони. Тя е произведение на персийската торевтика от времето на Ахеменидите. Различни сребърни и бронзови съдове често се намират в тракийските могилни погребения  от V и IV в.пр.н.е. Едно от най-забележителните съкровища в света от ранноелинистическата епоха е Панагюрското златно съкровище. От рим.епоха представляват интерес сребърното Голямо Брестнишко съкровище, което се състои от 6 съда.