Ненко Димитров Балкански: творческият му почерк е оригинален,белязан с удивителна целенасоченост

Ненко Балкански е роден на 20 септември 1907г. в Казанлък и умира на 19 септември 1977г. в София.Завършва живопис в Художествената академия, София, при проф. Н.Маринов и проф.Б.Митов.Специализира във Франция,Италия,Германия. Посещава редица художествени галерии и музеи в Европа.
Гимназиален учител e по рисуване в провинцията и в София. От 1947 е преподавател, а от 1959 професор по живопис във ВИИИ ”Н.Павлович”, София.

Започва своя творчески път през 30-те години.Членува в дружество „Родно изкуство”. Живописец със силно изявена пластичност и колоритно чувство.Рисува фигурални композиции, портрети, пейзажи, натюрморти. Още от 30-те години го вълнуват социалните проблеми, свързани с живота на обикновените трудови хора. Образите, портретирани от Балкански, носят белега на високоидейни обобщения.
Балкански рисува в топъл, благороден колорит, с характерна пречистеност на багрите.

В творбите си след 9 септември 1944г. се стреми да покаже новите черти в образа на нашия съвременник, неговото активно творческо отношение към живота, към света и към хората с които живее.
Балкански рисува и много пейзажи  и натюрморти, по своему открива красотата на българската земя и нейните плодове.

Участва в ОХИ и много международни експозиции (Венеция, Париж, Атина, Виена, Москва, Берлин, Букурещ, Прага, Индия,Турция и др.).
През 1975 г. има юбилейна изложба в София.
Най-известни негови творби са „Семейство”,1936, „Семейството на работника”,1940, „III класа”,1938, „Жената с медальона”,1937, „Рационализаторът К.Зафиров”, 1949, „Портрет на композитора Д.П.Иванов”,1952, „Портрет на Валеска”,1946, „Момичето с мундхармониката”, 1943, „Дамски портрет”1950. Много негови творби се намират в художествени галерии в страната: Казанлъшката, Русенската,Сливенската, В.Търновската,Разградската, и др., а също и в чужбина- Германия, Чехия.

Балкански се изявява и като художествен критик. Пише отзиви и рецензии за художествени изложби, за творчеството на български и чуждестранни живописци.
Издава графичния албум „Созопол”, автор е на монографии за Дечко Узунов,1955 и Мара Георгиева 1963.
Лауреат e на Димитровска награда . Награден е с ордените „Червено знаме на труда”(1957 и 1959), „Кирил и Методий”- I ст.,1963 и „Георги Димитров”, 1967.
През 1937 за пейзажа „През прозореца” е награден със златен медал на изложението в Париж, а през 1972 получава наградата за живопис на експозицията в Кан сюр мер за натюрморт; наградата на „Вл.Димитров-Майстора”,1975.

Пенчо Тодоров Балкански – художник –фотограф, график и живописец. Роден на 26 януари 1908, с. Ломец, Ловешка област. Успешно се изявява в цветната литография и монотипията.Има прояви и в областта на декоративно-монументално изкуство. Участва в ОХИ и в представителни изложби на бълг. изкуство в чужбина- Будапеща, Белгия, Индия, Виетнам, Корея, Мексико. Има самостоятелни изложби в София 1958, 1969, Виена 1963, Троян 1968, Карлово 1969. Негови творби се намират в НХГ, СГХГ, и др. галерии в страната и чужбина. Балкански твори в областта на пейзажа и композиции из живота на новото бълг. село, разработва и исторически сюжети.

Творби:  литографии и монотипии – „Априлско въстание”, „Райна Княгиня”, „Освобождението на България”,”Троянска сватба”,”Захарий Зограф в Троянския манастир”, „Иван Асен”, „Раздяла”, стенопис в хотел „Ерма”, декоративно пано  сграфито в хотел „Хемус”. Награден е с орден „Кирил и Методий- I степен ”, 1968.

Балкански стил- това е художествен декоративен стил на славянските ръкописни книги. Оформя се през XIII в., като използва основните елементи, характерни за византийския стил в орнаменталната украса на ръкописите.Плетеничните и растителните мотиви се включват в определени геометрични форми. Най-голямо развитие Балканския стил получава през XV - XVIII в.  във връзка и с развитието на занаятите. Върху Б.с. оказва влияние и източното изкуство с вродената си склонност към стилизация, към използване на арабеската. Прояви на балканския стил има и в металопластиката, дърворезбата, керамиката и емайловите филигранни изделия от XV - XVIII в.Повечето от ръкописите на представителите на Етрополската книжовна школа  йеромонах Данаил и йеромонах Рафаил също са украсени в Балкански стил.