Арналдо Емилий Цоки (Дзоки) – виден италиански скулптор на два известни паметника у нас

Арналдо Емилий Цоки (Дзоки) е известен италиански скулптор, автор на два паметника в България.Роден на 20.IX.1862г. във Флоренция и починал на 17.VII.1940 г.в Рим. Завършва Художествената академия във Флоренция, където баща му е професор.

На 19 годишна  възраст Дзоки постига първите си успехи с релефа „Последните дни на Помпей”(1881). Известност му носи и релефът „Гарибалди”. Участва в редица конкурси за паметници и получава първите награди и златни медали.

За паметника в гр. Алтамира, построен в чест на героичната защита на града(1788), става негов почетен гражданин. Дзоки прави паметниците : „Гарибалди в Болония ”(1900), „Колумб” в Буенос Айрес (1916), „Лавана” (1930) и др.

През периода 1901-1909 прави два паметника в България: Паметникът на „Цар Освободител” в София и „Паметникът на свободата” в Русе. Негово е и надгробието на Стефан Стамболов в Централните софийски гробища. Основния камък на паметника е положен на 23 април 1901 година, а до него е зазидана медна капсула, в която са поставени специален акт, всичките издания на комитета “Цар Освободител” и всички български монети в обръщение от Освобождението до момента.

Други негови паметници: ”Св.Франциск Асизки” в Кайро, „Лафает” в Хаверкил, САЩ(1919), „Санта фе” в Аржентина (1929).

Пребиваването му в България го свързва с българския народ, когото той обиква. Проявява особен интерес към творчеството на български художници и поддържа близък контакт с много от тях. Скулптор с голяма култура и талант, надарен с изключителна работоспособност, той е ревностен защитник на реалистичните традиции. Творбите му притежават значителни художествени качества.

Паметникът на Цар Освободител

Проектираният по спечелен международен конкурс от 1900 г. паметник на Цар Освободител от италианския скулптор Арналдо Емилий Цоки  е открит официално през 1907 г. Основната работа по изпълнението на паметника е осъществена през периода 1901-1904 г. Паметникът  е замислен като съчетаване на два материала – гранит с различна повърхностна обработка и бронзови скулптурни фигури и барелефи. Двата материала  - камък и бронз се редуват като пояси във височина. Тялото на паметника е от три основни части:  

а)базисна форма    

б)обхванат всестранно от фигурални композиции по-тесен каменен блок, увенчан с профилиран капак-корниз      

в)стъпилата върху него голямата конна фигура на Царя

Паметникът има определена насоченост на север към входа на Народното събрание. Това е постигнато както от ориентацията на основните скулптурни фигури и композиции, така и чрез издължаването на цялостната форма в посока юг-север.

Анализирането на „фасадите” на паметника показва, че той е замислен съвсем съзнателно като съотношения на отделните части. Силуетите са търсени като пирамидална форма. Източният и западният са като пресечена пирамида  с ъгъл при основата 73 градуса. Северният и южният са във вид на островърха пирамида, също с ъгъл при основата 73 градуса. По този начин се постига една обобщена пирамидална форма при възприятието на паметника от всички страни. Въздействието е на единно хомогенно тяло от каменните и металните части на паметника.  

Подчинен на триделното членение в класическата антична архитектура и на същото по време на ренесанса, този архитектурно-скулптурен паметник носи духа на античната класическа и на албертианската  и паладианска изчистеност. Той е уникален като постигнато единство на образа и като градообразуващ фактор по отношение на бъдещото оформяне на площад „Народно събрание”. Трябва да се има предвид, че е издигнат на гола поляна пред проектираната от арх. Константин Йованович  две десетилетия по-рано сграда на Народното събрание. Тази творба е една от най-известните на майстора Арналдо Цоки, оставил своите произведения в различни страни на Европа и Америка. Не е случайна неговата пластична култура. Той е роден в люлката на европейския ренесанс Флоренция и е потомък на видни скулптори.

Паметникът на Цар Освободител в София е може би най-забележителната творба на Арналдо Цоки по отношение на контекста на средата и на постигнатите единство и хармония на образа. Има всички основания да бъде предложен от Република България в регистъра на европейското културно наследство.

Анализът на арх. Явор Банков е по повод работата му като консултант при определяне на застрахователната стойност на паметника (август-септември 2012г.).