Здравко Александров- живописец,оставил богато наследство от картини
Здравко Александров-живописец, роден на 9 март 1911 г. в с. Мокреш, Ломско. Син е на Александър и Петра Канчелови.
През 1935 година завършва декорация в Художествената академия в София, при проф. Васил Захариев, майстор на пейзажната живопис.
В серии пейзажи от Пирин, Мелник, Банско, Смолянско, Балчик и др. пресъздава многообразието на родната природа. Декоратор по подготовка, в ранните си пейзажи използва линеарно-пластични форми, за да изгради архитектониката на планинските масиви. По-късно преминава към по-живописно изграждане на природните форми и се домогва до мекота на колорита и светлинните ефекти. Притежава вярно чувство за предметност и пластичност.
В по-новите си платна, отразяващи съвременния индустриален пейзаж, търси връзката на човека с природата, изявява се като самобитен творец.
Оставя богато наследство от разнообразни картини.По-известни негови творби са: „Пейзаж от Райково”/1938/, „Витоша” /1940/, „Пейзаж от Румъния”/1949/, „Из Стара планина”1952, „Пред пролет в Панчарево” /1953/, „Край Смолян” 1955, „Циментов завод в Темелково” 1956, „Зима в Княжево”1957, Рилски манастир зиме 1958, „Индустриален пейзаж Кърджали”1960, „Последен сняг”/1961/, „На почивка”/1965/, „След дъжд в Котел”/1966/, „Пейзаж от Кремиковци”/1967/, „Композиция”/1967/, „Рибари” /1968/, „Панорама от Пасарел”/1973/ и др.
В продължение на 30 години участва в различни изложби, от които 6 самостоятелни - в София през 1938,1940,1943,1955,1961,1968,1975, участвал в Биенале – Венеция, в колективни изложби в Германия и Унгария.
Награден е с ордените „Червено знаме на труда”/1959 и 19871/ и „Кирил и Методий” -I степен /1961 и 1964/
Здравко Александров умира на 14 декември през 1998 година.
Интересни факти от храм паметникът „Александър Невски”:
Построен в София по решение на Учредителното Народно Събрание/1879/ в чест на освобождението на България от Русия /1878/ и на победата на Александър Невски/патрон на Царя Освободител/ над тевтонците при Ладожкото езеро. Строен /1904-1912/ по проект на проф.Ал. Померанцев, тържествено открит през 1924. Заема площ 2600 кв.м. с размери 70х55 м.Камбанарията му с кръста е висока 52 м. Има 12 камбани /най-голямата е с отвор 3 м в диаметъри тегло 11 748 кг/, изработени в Тула и Москва. Обща стойност на строежа 5 500 000 златни лева.
Архитектурното оформление на фасадата и притвора есполучлива реализация на принципите на синтеза на монументалните изкуства с архитектурата- получено е архитектурно-художествено единство. Реализирани са много художествено-живописни и скулптурни произведения, използвани са различни техники и материали, чрез които е осъщественоединство и пълно художествено звучене на ансамбъла.
Проф.Ал.Померанцев и неговите помощнициарх.Ал.Смирнов и арх.Ал.Яковлев влагат в своя проект внушения, близки по дух и характер на бълг. и византийската култова архитектура. С пластичния декор на фасадите и интериорите Померанцев пренася богатството на формите от вътрешната украса на църквата „Св.Софи” в Цариград и някои форми от романската пластична декорация и вероятно от сирийската класика. Външната украса на фасадите е съчетание на каменна резба от различни мотиви и архитектурни елементи- розети, клонки, корнизи, финно изработени капиели, ивици от каменна плетеница и мотиви с геометричен и растителен характер. След стачката на италианските мастори-каменоделци облицоването продължава от български майстори-каменоделци под ръководството на Г. Киселинчев.
Люнетите над входните врати от северната и южната фасада са оформени със смалтова мозайка. Покритието на храма е от медни листове, позлатени на куполите.Прозорците са оформени с цветно катедрално стъкло. Постигнато е колоритно единство на ансамбъла, който въздейства художествено емоционално. Във вътрешната украса е постигната хармония от форми и колорит. И в нея са използвани принципите на старохристянското и византийското изкуство. За скулптурната украса са употребени скъпи сиенски и карарски мрамори, бразилски оникс, алабастър в различни цветове и нюанси. Всички детайли до най-малките подробности са по проект на арх.-худ. Ал.Яковлеви са пластично изпълнени от скулптура Глос. Съобразено с каноните на източноправославната църква в украсата на храма не са включени скулптирани човешки образи. Създадаено е голямо богатство на декоративни форми и мотиви от растителния и животински свят.
Съществен дял в оформянето на интериора се пада на монументалната стенна живопис и на иконите от иконостаса. Привлечени са най-известните руски и български художници от началото на XX век.
Храм-паметникът „Александър Невски”, в който е осъществен до висока степен синтезът на монументалните изкуства с архитектурата има огромно историческо и художествено значение за развитието на българското монументално-декоративно изкуство от началото на XX век.