Сами Биджерано – Сабин

Сами Биджерано – Сабин: новатор и организатор в пространственото оформление, основоположник на дизайна в България, художник с почерк

Сами Биджерано е известен български живописец, график и приложник. Роден е в Ямбол през 1920 г. в семейството на Естер и Буко Биджерано, но  от 1922г. семейството му живее в София. За Сами Биджерано проблемът за идентичността не съществува и това е заложено още в най-ранното му детство. Той израства в артистичната среда на майка си Естер, завършила Сорбоната в Париж, и баща си Буко, оформил се в характерната със своята самобитност еврейска среда на Балканите.

Стремежът да говори чрез ръката и молива е толкова силен, че още в четвърто отделение му уреждат изложба на  рисунки. В XI прогимназия традицията продължава и отново му уреждат изложба. Така влизането в Академията, му става мечта. В Художествената академия влиза през 1941г. в класа на проф. Никола Маринов, проф.Дечко Узунов и проф.Иван Пенков.

Скоро след като започва войната през 1943г. Сами Биджерано е изпратен в лагера в Белене, по силата на Закона за защита на нацията,и завършва академията след войната през 1945г. специалност Сценография при Иван Пенков.
 
След завършване на Художествена академия Сами Бижерано се изявява предимно в сферата на дизайна, оформлението и обзавеждането на панаири и изложби.

През 1945г.Биджерано оформя Младежката антифашистка изложба в Белград, Младежката антифашистка изложба в София и Букурещ. Той участва в оформянето на Българския павилион във Виена, в изложби в Москва,в Лайпциг, Тунис, Загреб,Франкфурт, Швейцария, Брюксел, и други.

Една от най-значимите изяви на С ами Биджерано, както и постижение за нейните проектанти е Националната изложба „България строи социализъм”в Москва.

Става член на Съюза на архитектите в България, но основните му усилия са в Съюза на българските художници и един от най-дългогодишните секретари на секция „Приложни изкуства” в СБХ.

След края на Втората световна война, в Прага,  авторитетно международно жури присъжда Първа награда за пространствено оформление на българската изложба, чийто автор е самият Сами Биджерано. Неговото платно „Витоша есен” заедно с други картини остават като дар в Пражката художествена галерия.

През 1951г. във  Виена Сами Биджерано отново получава Първа награда, като автор и на цялостното художествено оформление на българската палата.Платното на автора „Розоберачки”е дарена на операта във Виена.

Най-интересното за автора  е, че той е един от новаторите, носител на нови идеи в пространственото оформление, главен проектант и организатор на едни от най-крупните изложби, панаири, музеи в страната и в чужбина. Много от колегите го смятат за основоположник на дизайна в България.

След 1966г. напуска България и се установява в  Израел, където изцяло се отдава на живописта и библейските притчообразни сюжети, опоетизираните и митологизирани образи на жената, почерпени от Н. Маринов, изтънчената чувствителност , вкусът и тънката еротична тръпка, излъчваща се в голите тела на Дечко Узунов, афинитетът към  декоративно- плоскостната стилизация и фолклорното начало на Иван Пенков с неговата своеобразна театрализация на композиционното пространство, с характерните за него кулиси, сценични площадки и мизансцен. Това са елементи от неговия стил, които по късно ще се проследят в картините на Сами Биджерано ,тези, с които през 1982г. той ще се завърне , след 16- годишно отсъствие, в България и ще изненада своите колеги с живописната си изложба.

Първите години в Израел не са леки за автора. В ателието по урбанистика изпълнява различни дейности, преди да му поръчат проекти за монументална пластика.Това са серия от стенописи, керамични пана и пластики.Наред с приложната дейност работи усилено в областта на маслената живопис.В картините все по-често се появяват библейски образи и еврейски фолклорни мотиви. В декоративните му пана и в живописта се оформят основни символи, като седмосвещникът, гълъба и слънцето, включени и в свободните пластики и пана.

В края на 60-те и 70-те години Бижерано пътува по света /САЩ и Европа/ и създава контакти и духовни връзки с личности от артистичния свят.

В края на 70-те години се установява по-трайно в Тел Авив и се насочва към живописта, пастела и графиката, а Библията става основният източник на вдъхновение.

Еротиката, която присъства навсякъде при Сами Биджерано,не е натурна, не е груба, не е и иронична, нито пък е свенлива. Жената при него е издигната в култ и е носител на извечната красота, представена в състояние на задоволеност, придаваща й осанка на царица. В многобройните си картини с жени във всякакво състояние, те са носители на тази привлекателна интимност, която съществува преди тя да се превърне в публична визия и стока. И в това  е дълбокият смисъл на неговия пиетет към жената.