Генко Генков – български гений на четката с огнен темперамент

Генко Генков е български художник, роден на 1 февруари 1923 г. в село Чоба. Завършва Художествената академия в София при проф. Дечко Узунов през 1948г. Първата му самостоятелна изложба е през 1965 г. Генко Генков представя 8 самостоятелни изложби, като по време на последната, художникът умира, на 3 март 2006 г. в София.

Творческият му път се отличава с характерен авторски почерк. Рисува предимно пейзажи с ярък колорит и релефни повърхности. В ранните години на творчеството му художникът проявява предпочитания към по-тъмната цветова гама. Рисува от натура като често пресъздава софийски квартали или покрайнините на селата Рударци и Драгоил.

В пейзажите му присъстват изображения на хора и животни. Композиционен център в картините му са дърво, планина, пътека сред природата, къща.

През годините Генко Генков прилага различни похвати и техники в живописта, експериментира с различни материали, третира маслената боя като акварел, обработва повърхността с пясък или замества четката с нож. През 90-те използва пигменти, напомнящи керамична глазура.

Огненият му темперамент  повлиява на неговият живот и творчество, а митовете и историите около колоритното му поведение и невъздържан език го превръщат в легенда.

Творбите му са живопис, която има изключителни състояния -от любопитна багра до начин на пипане.

Генков виждал материалния свят по свой начин, отвъд сетивните възприятия, а поривът да рисува горял в него и го тласкал да създава.

Художникът е бил толкова неподражаем. Разказват за него, как е ходел да дорисува картините си, след като вече ги е продал. Сещал се по някое време, че нещо не му харесва, отивал до дома на купувача, влизал и казвал, че е дошъл да дооправи нещо.
Неговото най-голямо желание е било да може да пътува, да бъде на различни места, за да може да рисува. Вълнувал се е много от Сезан и френските художници. Успява да отиде в Париж за своя сметка.Посещава и Германия.

Вървял по своя път и водел самостоятелна битка на творец. Имал е семейство първо с Гертруда, след това с Венета и с доведената си дъщеря Евгения.

Заделял свои творби във времето, които смятал за много качествени и не продавал.

Стойността на изкуството му се повишава след смъртта му.Геният създал около 5000 произведения, които са разпределени в държавни и частни колекции, а свободните творби са малко.

Генко Генков става легенда в българското изкуство още приживе не само заради изключителното си чувство към цвета, но и заради волния си бохемски начин на живот като истински артист.

Рисува пейзажи и портрети, а платната му въздействат най-вече с колорита, който е силен, сложен и често носи дълбок подсъзнателен смисъл.

Генко Генков е един от най-безспорните български живописци от втората половина на ХХ век, признат приживе и оставил хиляди картини и митове за себе си. Човек съществувал винаги по собствени закони.