120 години от рождението на ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ
Златю Бояджиев е български художник, роден на 22 октомври 1903-та в село Брезово, близо до Пловдив.
Баща му го изпратил да учи в търговско училище в Пловдив, но Златю не се интересувал от това. Рисуването било неговата страст. Започнал работа, като изписвал на ръка табелките на различни магазини, което било характерно за онова време.Сприятелил се с двама млади художници - Давид Перец и Васил Бараков. Тримата се кръстили "Бараците"и заедно обикаляли планините, за да рисуват.
Златю завършил Художествената академия в София, пътувал в Италия и картините му някак започнали да приличат на тези на класическите ренесансови майстори, но сюжетите в тях били съвсем български, тъй като често рисувал родното си село Брезово и хората в него.
Образът на човека заема централно място в творчеството му. Неговият свят е приказен, изпълнен със симетрия, равновесие, хармония. Художникът обхваща двете крайни състояния на човешката природа – страдание и мъка, вяра и любов, идеализъм и саможертва. В картините си той изобразява селския бит и радостта от общуването с природата.
1951 г.е повратна година в живота на Златю Бояджиев, тъй като получил инсулт. Оцелял, но дясната му страна останала парализирана. За много хора това би означавало, че животът им на практика е свършил, особено пък за един художник, който неможе да държи четката и да движи ръката си.Златю Бояджиев обаче не се предал. Малко по малко започнал да тренира лявата си ръка, за да може да предава идеите си и така нарисувал още много великолепни картини. Но умението му на творец, който има онова светоусещане да забелязва разни неща и да ги предава на платното се запазило напълно.Неминуемо стилът му се променил - с по-широки мазки на четката, с по-модерни изразни средства, но духът и талантът си останали същите. Това голямото изпитание в живота му било преодоляно.
Бил признат за един от най-добрите български художници.
Творчеството на Златю Бояджиев обхваща два основни периода. Първият се отличава с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит. При втория, стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност.
Отличително в неговото изкуство е отправянето на послания. Трудно бихме могли да намерим картина, която да не излъчва съкровените внушения, извиращи от богатата душевност и житейска съдба на художника. В творчество му се откриват посланията за родолюбие и синовна привързаност, посланията за морал, чест и дълг, посланията за вечното и непреходното, посланията за волята на духа, за силата на характера и стремежа към уникалност.Творчеството му съдържа обобщение на философския смисъл на живота, на връзката на човека с природата, на отношенията между хората.
Изключително талантлив и витален живописец, който в картините си дори преобръща обичайната логика на времето, на пространството, на битието и на човешката природа.
От 1984 г. в къщата на д-р Стоян Чомаков в Пловдив е разположена най-голямата колекция от 72 картини на бележития български художник.
Eмблематични платна на Златю Бояджиев - „Сватба в Брезово“ (1939), „Брезовски овчари“ (1941) и „На нивата/След оран“ (1942), както и документални материали и фотографии, предоставени от наследниците на художника и от архива на СБХ може да бъдат разгледани на живо в Националната Художествена Галерия от 14 септември 2023 – 7 януари 2024г.