Стенописите: истории от древността, преход в настоящето и послания за бъдещето

Стенописите са произведения на изкуството, които се рисуват върху стена, таван или друга плоскост.

Първите най - древни стенописи по света

Едни от най-старите стенописи могат да се разгледат  в известните древни пещери на Южна Франция - скалните рисунки в Шове в Ардеш, датиращи (около 30 000 г. пр.н.е.)  Други  древни стенописи са намерени в египетските гробници (около 3150 г. пр.н.е.), дворците на Минойската цивилизация (1700 – 1600 г. пр.н.е.) и в Помпей (около 100 г. пр.н.е.)  

През Средновековието стенописите се изпълнявали на суха мазилка (Secco). В Южна Индия, в Керала има огромна колекция от стенописи, от 14 век, които са примери за стил Secco.

Около 1300 г. в Италия  е възстановена техниката на рисуване на стенописи върху мокра мазилка „фреско“.

По време на Ренесанса са създадени много стенописи. Сред най-значимите стенописци за всички времена остава Микеланджело Буонароти, изписал Сикстинската капела. Учени са пресметнали, че за обикновен човек би било невъзможно да изпише само тавана, в рамките на един живот.  

Стенописите днес. Техники.

Стенописите днес се изработват по най-различни начини, както идейно, така и технологично. Използват се маслени бои или материали на водна основа. Стиловете варират от абстрактното към оптическите илюзии, декоративни в интериори и екстериори.

Днес красотата на стенописите е много по-широко достъпна с техника, при която картина или фотографско изображение се принтира на хартия или платно, и след това се прехвърля на повърхността на стената. На практика може да се получи почти всякакъв ефект.

Съществуват различни стилове и техники в стенописа. Най-добре познатата е фреско. Използва водоразтворими бои върху влажна основа. Удобна за бързо покриване на голяма повърхност, а често и в детайли. Цветовете избледняват, когато изсъхнат. Фреско е един от методите използван още в Античността, през Средновековието, Ренесанса и днес.

Фреска (от италиански: il fresco – „на свежо“) е живописен метод за изпълнение на стенописи, при който се използват стрити и добре омокрени пигменти, които се нанасят върху прясна, още влажна основа (мазилка) – оттам идва и името на тази живописна техника . Старинните източници посочват тази техника като най-трудна за изпълнение. Трудността идва оттам, че живописецът е принуден да рисува бързо, т.е. преди грундът (мазилката) да е изсъхнал

При техниката il fresco поставеният живописен слой се слива с основата, с грунда (мазилката) и в процеса на карбонизирането на съдържащата се вар влиза в органично единство с нея, което го прави твърде дълготраен.  Днес понятията il fresko и saecco се използват само за допълнително указание от изкуствоведите за какво живописване върху стената става въпрос – мокро или сухо, а самото понятие стенопис има вече по-разширен смисъл, като в него се включват и техниките сграфито, стенна мозайка и различни смесени техники. Оттук произлиза и новото понятие – декоративно-монументална живопис.

Сред най-известните художници, работили с тази техника, са Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаел, Тиеполо и др.
В България il fresco е най-разпространеният метод за живописване през Средновековието и Възраждането – Боянският майстор, Пимен Зографски, Йоаникий Попвитанов, Димитър Зограф, Захарий Зограф, Молерови и други са оставили прекрасни живописни образци, изпълнени чрез техниката фреско.

Забележителни стенописи в България

Едни от най- впечатляващите и красиви стенописи в България, изписани от стотици зографи, трудили се за слава Божия са :

- Земенски манастир „Св. Йоан Богослов“, намира в Софийска епархия, на 2 километра югоизточно от гр. Земен. Основната част от стенописите в манастира са датирани от началото на ХІV в. Автор на това дело е самобитен местен майстор, като учените предполагат, че той е имал и помощник.

- Лозенският манастир „Възнесение Господне“  - Според преданията той е съграден през Второто българско царство и е представлявал най-източната обител от грандиозния манастирски комплекс Софийска Мала Света гора, основан през XIII век. В края на XIV век, със завладяването на Софийска област от турците, манастирът е напуснат и разрушен. Запустява до средата на XVII век, когато отново е възстановен като духовно средище.

Днес всички стенописи и икони в манастира са добре запазени, с ярки цветове.

- Ивановски скални църкви В долината на река Русенски Лом, Североизточна България, в близост до село Иваново един комплекс от църкви, параклиси, манастири, издълбани в скалите, се е развивал в продължение на векове. Първите отшелници са издълбали килиите си там още през XII век. А стенописите от XIV век свидетелстват за високоразвито художествено майсторство, характерно за живописната школа на старата българска столица Търново. Параклисът „Господев дол“ е сред най-богато украсените със стенописи.

- Кремиковски манастир „Св. Георги Победоносец“ - На седмо място е манастирът в близост до София, посветен на св. вмчк Георги Победоносец. Той е построен по време на Второто българско царство, вероятно при управлението на цар Иван Александър, но разрушен през 1382 г. от османците. В 1493 година софийският първенец войводата Радивой го възобновява със собствени средства

Стенописите в старата черква са направени веднага след построяването ѝ, отличават се с монументалност и силно въздействат, и са много тясно свързани с традициите на църковната живопис от българското средновековие. Разлики в стила и похватите показват, че фреските в преддверието и тези в самата църква са правени от различни зографи и по различно време.

- Драгалевски манастир „Св. Богородица“ Драгалевският манастир „Св. Богородица Витошка“ е от възникналата към края на XIV и XV в. група манастири около София, носещи название „Софийска Света гора“. По-голямата част от стените са покрити с по-късен стенопис, но в притвора на църквата първоначалната живопис е запазена изцяло.

- Троянски манастир „Успение Богородично“ На десет километра източно от Троян, непосредствено до Орешака, в красива местност на брега на Черни Осъм, е разположен Троянският ставропигиален манастир „Успение Богородично“. Знае се, че за украса на новопостроената църква троянските монаси поканили през 1847 г. един от най-известните и утвърдили се възрожденски художници – Захарий Зограф. Неговите стенописи покриват всички вътрешни стени на храма с ярки багрени хармонии и множество редки сюжети.

- Преображенски манастир е един от най-големите български манастири, а тъй като в изграждането на манастирския му комплекс са участвали и едни от най-известните ни възрожденски майстори – Захари Зограф и Уста Кольо Фичето. Издигнат е в красива скалиста местност на брега на Янтра на седем километра от някогашната столица Велико Търново, близо до с. Самоводене. В продължение на три години (1849-1851) самоковският майстор-иконописец Захарий Зограф рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място той изписва монументалните стенописи „Страшният съд“ и „Колелото на живота“, за да внуши на посетителите преходността на човешкото съществуване.

- Роженски манастир „Рождество Богородично“ е един от най-интересните и важни религиозни и културни центрове на територията на България. Намира се на 6 километра източно от град Мелник. Стенописите, украсяващи притвора на главната църква са най-ранните, вероятно от XVI век. Те представят предимно сцени, илюстриращи деянията на Христос след възкресението. В нишата над входа към наоса е добавено Успение Богородично с надпис: „Изобрази се представеното Успение от зографите Теохар и Никола 1727“. Освен стенописи в манастира има и още нещо, което е от особен белег на Роженската св. Обител – самите украсени с многоцветни стъклописи прозорци на църквата са една от нейните забележителности. У нас те не се срещат другаде, освен в Мелник, където са украсявали някои къщи на заможни жители

- Рилски  манастир „Св. Йоан Рилски“ основан в началото на Х век от св. Иван Рилски на мястото на стара постница в планината Рила на 1100 м надморска височина. Главната църква на манастира „Рождество Богородично“ е построена през 1834-1838 година, а стенописите и резбите са работени през 1840-1872 година от най-видните представители на Самоковската и Банско-Разложката художествени школи. Сред най-големите богатства на манастира са неговите стенописи. Най-старите са запазени в малката църквица-параклис в Хрельовата кула. Те представят три сцени от живота на св. Иван Рилски. Стилът на тези стенописи отразява най-новите тенденции в източноправославното изкуство от първата половина на ХIV век.

Стенописите на Главната църква са дело на най-големите възрожденски български майстори – Захари Зограф, Димитър Зограф, Станислав Доспевски, Коста Вельов и други от Самоков, както и най-авторитетните зографи от Банско – Димитър Молеров и Симеон Молеров.

- Бачковски манастир „Успение Богородично“ Той е основан в 1083 г. от грузинеца Григорий Бакуриани (Пакуриан) — велик доместик на западните войски на византийския император Алекси I Комнин, манастирът се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска. Най-старата запазена постройка в района на Бачковския манастир, на около 300м източно от манастира, е църквата костница. Запазените стенопис датират от края на ХІв., има и изображения от ХІVв. Всъщност тя е и единствената запазена костница със стенописи.
Старата трапезария се намира в запазената част на южното крило на манастира. През 1643 г. трапезарията е украсена със стенописи, които по художествени достойнства се сравняват със светогорски образци и по-точно с живописта в трапезарията на Великата лавра „Св. Атанасий“

Игуменът на манастира йеромонах Матей, поканва Захарий Зограф (1810 – 1853) да зографисва новопостроената църква. Изтъкнатият български живописец рисува между 1839 и 1841 г. интериора и открития притвор на църквата „Св. Никола“ и аркирания свод – проход под църквата „Св. Архангели“